Здравейте, на всички блогъри читатели и редовни посетители.Бих искал да кажа няколко неща относно този блог за да няма хора,разочаровани или дори ядосани след посещението им в него. Създадох този блог с идеята не да търся популярност,пари или критики от постингите в него,създадох го заради самият мен като личност и като  обикновен човек.Искам да се извиня за писмената си култура, най-вероятно ще откриете  и ще започнат да ви дразнят доста грешки,но животът ми както и на всеки един от нас е осеян с преодолими грешки.В този блог най-вероятно ще четете много,а може би малко,но в повечето случай описания на чувствата ми,мислите ми,желанията ми и най-вече мечтите ми.Ще ви разказвам понякога за себе си понякога ще критикувам други, не рядко ще сменям мненията си от една крайност в друга,не целенасочено,а просто ще се случва.Може би ще ви се струва,докато четете различните статии,че виждате как едно самотно корабче се носи от единият край на образувал се гигантски буен тихоокеански водовъртеж до другият.Макар мнението ми за дневниците да е в едно такова средно положение, ни пложително ни отрицателно, все пак не отхвърлям идеята човек да изразява същноста си на хартия,но пък и не приемам,че трябва да робуваме на мастиленото си сърце и всяка вечер да описваме дословно дума по дума всяка наша мисъл,действие и желание.С течение на времето обаче се самоопровергах.Случи ми се на няколко пъти да се почувствам наистина зле, да се почувствам излъган, засрамен, усмян.Точно в тези моменти,спомням си първият  казах си:"Бе я да пробвам, явно с медитация няма да се успокоя,да тичам сега на вън хм не мерси." хванах химикалката и започнах трескаво точно и яснода описвам  какво е станало писах писах писах...Накрая ме заболя ръката облегнах се на стола отдъхнах си и изведнъж ми олекна усмихнах се станах излязох разходих се и продължих нататък.Не прочетох, това което бях написал, поне не веднага може би чак след вторият или третият път.Тогава успях да се самоанализирам на спокоиствие сам себе си,за съжаление обаче продъжих и продължавам осъзнато да повтарям описаните грешки.Затова реших,че е по-добра идея да пиша в блог където от една страна ще бъде достъпен за всички и няма някой ден просто да се изгуби като мен,а най-вероятно главоблъсканиците ми ще се запазят за прочит дори за праправнуците ми,а от друга ще е едно лично мое местенце където ща изливам душата си както ми казва гласът на сърцето.